Крепостна стена на Небет тепе

Върху северните склонове на Небет тепе се намират едни от най-добре запазените останки на крепостните стени. Тук зидът се проследява в продължение на 25м и има височина от 2,5 до 3м. Външното лице на стената е изградено от големи облицовъчни блокове с груба лицева повърхност и неправилни страни, които са свързани в дълбочината на фугите с обилно количество червен хоросан1. Някои от каменните блокове са вторично използвани, което личи от тяхната по-ранна обработка за други цели и предназначения. Тук е разкрит един таен вход (потерна) в крепостната стена, който води по скалистата урва надолу към самото подножие на хълма.

Съоръжението представлява засводен стълбищен коридор. Самото стълбище заема цялата ширина на коридора. Разрушеният свод е възстановен. Изграждането на този интересен сектор от крепостните стени на Филипопол заедно с тайния вход може да се отнесе към III—IV в. от н. е.

хоросан – вид спойващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода. Хоросанът се използва за свързване на тухли, камъни, бетонни блокове и др., а също и като мазилка на стените. При изсъхването си, хоросанът се превръща в твърда и издръжлива спойка. (източник: Wikipedia)

Крепостен вход при южните склонове на
джамбаз тепе

_1100555

На преден план се намира крепостен зид, граден с големи каменни блокове, положени направо върху  скалистия терен. Широката 2 м крепостна стена е прорязана от интересен крепостен вход, включен в голям комплекс от други крепостни съоражения. През този вход се навлиза в дълъг коридор, който отвежда дълбоко навътре в самия склон на тепето. Размерите на входа, както и неговото местоположение го определят като
таен излаз със специално предназначение. По начина на строеж и разположението му в системата на по-късните крепостни преправки се приема, че този сектор на крепостната стена, заедно с тайния вход, е изграден през късноелинистическата епоха, т.е. към III в. пр. н. е.

Крепостна стена на северния вход на тунела

Над дъгата на северния вход на тунела е запазен интересен сектор от старата пловдивска крепост. Строителите на тунела са пресекли безпричинно неговата дължина и днес от двете страни стърчат големи каменни блокове почти във въздуха. Приема се, че долната част на този крепостен сектор е изградена през епохата на римското владичество в Тракия. Градежът се състои от дребни камъни, споени с бял хоросан, които отвън са облицовани с дялани каменни блокове, а от вътрешна страна – с туфели. Каменните блокове на външната облицовка са с различни размери и са подредени напречно и надлъжно в хоризонтални редове. Този крепостен сектор е претърпял по-късни поправки. Останките от старата стена са послужили като цокъл на новото изграждане, а надзиждането е облицовано с туфели от външната и вътрешна страна. Спойката е от червен хоросан.Тази поправка на пловдивската крепостна стена е направена вероятно през епохата на късната античност, т. е. IV—V в. от новата ера.

Крепостният вход Хисар капия

_1100553 _1100554

… От двете страни входът на пловдивската крепостна стена е фланкиран от четвъртити бойни кули. Под самия олтар на черквата “Св. св. Константин и Елена” са разкрити основите на дясната крепостна кула, а лявата лежи в основите на днешната сграда на Етнографския музей. На три метра под калдъръма на стръмната улица, която минава под Хисар Капия, се намират основите на още по-стара крепост. Приема се, че по структурата и начин на градеж крепостният сектор Хисар капия е издигнат по време на ранновизантийското владичество над Филипопол, или по-точно към V—VI в. от н. е.

Крепостен сектор “Кръгла кула”

_1100549 _1100546

На археолозите за първи път се удаде възможност да проникнат във вътрешността на Стария град по твърде оригинален начин – през вътрешния вход на една кръгла бойна кула, намираща се на ул. “Стръмна”. Кулата е изградена на уязвимо място на крепостната стена, където тя прави чупка по профила на терена. В градежа е използвана т. нар. смесена зидария от тухлени и каменни пояси, свързани с червен хоросан. Тази бойна кула е фланкирала застрашения ъгъл на крепостта и нейният главен източен вход Хисар капия, който се намира само на един хвърлей със стрела оттук. През входа на кулата бе проследена значителна част от вътрешното лице на крепостната стена, която минава през двора на черквата “Св. св. Константин и Елена”. Очаква се около Хисар капия да бъдат разкрити редица фортификационни съоръжения.